Нито топъл, и нито студен —
като тон, недокоснат от струна,
като помнен в реката рефрен,

Ако загубя шепичка барут
и не взривя летища, път и гари,
ако не кихна пред разсеян шут,

Видя ли как утихва слънцето?
Като нар, който се рони през пръсти.
И лепне...

Този миг е от онези,
които имат сини хриле
и спомен в писмо без бутилка

Така и не разбра, кога си тръгнах,
защото бе зает да ми врачува,
дали ще проговоря първо,