В тази картина няма звуци.
Не си говорят слънчевите макове
ни дума, нито дъх пристъпя

Едно и също утро
за гълъба на прозореца,
растящия камък

Най-дългият ден в живота ми
не е най-дългия ден в годината.
Той не се сравнява с цвета

Вместо мен се усмихва навикът.
Гледа ме, че не бързам.
Толкова леко се върви,

Не ме предпазвай от очите чужди!
Не може да ме стигне сляпа дума.
От палеца по-малка съм и свършват