Няма да се повтори слепият
във фокуса
на мълчанието.

А слънцето не знае, че когато
залита над изплувалия остров,
спасява от крушение

Черната котка на покрива
слуша стари градски песни.
Пролетно - залезът топли й

Посреща всеки мит, тъй както себе си.
И не е страшно да повярва в нищо,
щом истината - е с окото сделка,

Гласът ти е пастир на макове,
които тръгват винаги към пламъка...
с надеждата да се завърнат някъде,