Едно и също утро
за гълъба на прозореца,
растящия камък
и обърнатата от вятър страница.
Докато пълзи съдържанието,
змиите на светлината
се пазят от спомени.
После се будят
млякото и трохата,
а вкусът на познятия глад
сенките води...
в умора прозрачна,
без да ги спъва.
Глухонямото време гледа
апатично и грубо
как на улицата метачката
прибира в джоба си
недопушени фасове.