В тази картина няма звуци.
Не си говорят слънчевите макове
ни дума, нито дъх пристъпя
в морето от червени чашки.
Така достатъчно спестени -
и мъдрости, и заключения...
потъват в гънки кадифени
и носят тихите вълнения.
Не е студено вече. Страховете ми
от чакане са станали на пепел,
която в равнината е разнесена.
Пулсиращо спокойно е сърцето.
Художникът навярно е привикнал,
света да прави празник за безкрая,
преди да вземе четка е обикнал,
това което аз и ти не знаем.