Аз си казвам, омръзна ми вече
този свят да тежи на умрелите,
да се свива в ъглите човечен,
да е плоска луната за смелите.
Да се връщат от битки въпросите
и праха да забърсват с ракия,
на каишката пес изтормозен
като рижа лисица да вие.
Аз си казвам, така ми е писнало
да събират мухите ни ресто.
Долна устна на поп да увисне,
да чете Господ обич на свещи.
Аз си казвам, най-вечните бунтове
не спасяват мира от амнезия...
и ще взема за приказ и чудо
да пропиша накря поезия.