Не си признава облакът свещен,
че земната религия му стига,
когато се завръща съвършен
божественият дъжд и ни намига...
Когато съхне моята коса
на рамото ти, без да се помръдна,
а в пръстите ти кичур тишина
върти се мелодично като пумпал.
Не се разбира колко е голям
страхът на изповедника покрусен,
когато аз забравям своя свян
и ангела на силата ти вкусвам.
Когато между капките за търг
оглежда се на сенките цената,
забравена от стойността - в ущърб,
защото сме и стъпки, и следата.