Върху листчета вятърни слънцето слиза,
уморено да носи чертите на просяк,
който вече изчел справедливите книги,
не отнема наивния вид на живота.
Оцелелите пътища лакомо важни
не познават очите, които се лутат.
Против себе си верните падат и стават,
имат белег от немия кръст и от скука.
По-добрата страна се усмихва на воля.
Светла плетка люлее и две като двеста.
А инатът да бъдем не знае какво е...
към страха да сме истински честни.