Тайната не живее под ключ.
Тя спи в извивката на листото,
където росата оставя малкото си прозрачно сърце.
Понякога е птица,
забравила да отлети,
защото нечие рамо ѝ е заприличало на юг.
Понякога е светлина,
която събува страха си пред прага на очите
и влиза толкова тихо,
че сенките не се събуждат.
Тайната знае колко тежи една въздишка,
носена от вятър,
и как морето прибира всяка вълна,
след като само я е изпратило.
Не я питай за името ѝ.
Имената са малки съдове
за толкова много чувства.
Само сложи длан върху отражението ѝ.
Може би тя никога не е била скрита.
Може би просто говори най-тихо,
защото иска да бъде живяна.