Останала е още непокътната
различната повърхност на небето
в безкрая на отворения ъгъл
между гласа ми и ръцете ти,
където всички корени са птици -
от нежност земни, от инат горещи,
а ти с перата им заплиташ кичур
и вятъра с пресипнал дъх изместваш.
Познавам тъмнината край очите ти.
На струна разстояние беснее
луната като неспокоен зрител,
защото има право да живее
без сенките ни топъл отпечатъкът
на ябълката не върху лъжица,
която светлината ни ще храни,
когато сме кръстосали езици.