Потят се леките извивчици на сенките,
а стъпките им бодро се затичват
към люлката корава на земята.
Онези произволни бариери.
Ниско.
Намерили, ръцете ни
танцуват с опитна освободеност.
Вълната е достатъчен етюд
на всяко време в опиата...
от устни огърлица
с изгубени въпроси в нежно шардоне.
И само светлината,
нехаеща за приближаващия отговор,
въздуха размества,
лице в лице
успява да ме изненада
с мен.