А ти си помисли, че тръгвам
от онзи Икар до идеята,
която небето прегърна,
защото реши да се смее.
Не знаеш ли кой ме възпита
бръснача в тревата да пазя
от нежния ръб на петите,
от смелия изпит по важност?
Не съм си измислила още,
това за което се хваща,
платената с мъдрости мода
преди своя край да уплаши.
Нали не повярва, че татус
ще има запазено място,
където за бримката значи,
че точна ръка е на тясно...
Така е по всичките празници.
Балоните могат да пеят,
а другото с теб си го знаем
къде най-спокойно живее.
Къде не разчита на питото
и как не налива до ръбче...
защото на капка прилича
на чудото частния случай.