Само не бързай, моля те...
когато откривам,
че дясната ти ръка познава,
защо се спъвам
във фибите на черната магьосница,
където живият аквамарин
забулва истини,
а лявата ме кара да повярвам,
че в крачката над полунощ
часовникът е с восъчни стрелки,
съгласни да останат
без фитил
при всяко разминаване.
Само не бързай, моля те...
когато светлината идва бавно
и сенките на чуждите кошмари,
опитали да присвоят единствената кост
на топла безтегловност,
безсънни се разпадат,
защото музиката не е формула
на неизвестни корени,
а аз съм само нотата -
и аз,
която няма да изгубиш
в полюси.