Бели сандали на бос крак,
щурче в косата
и стръкче трева между зъбите.
Ниска вода по завоите,
знак -
катеричка изправя ъгъла.
Слънце, заклещено в дупчица
на оградата.
Житни вълнения приливни.
Скитащи мънички облаци
ошашавено,
почти с нас...
и почти невидимо.
Книга, избягала в задния двор.
Странички с важни отметки.
Сяда до мен, на трикракия стол,
мечта от нещо за нещо.
Портата скърца, люлее звънче,
само кафето - горчиво...
Сянката има цветен венец -
идва и си отива.
Верни пътеки. Хълмът зелен...
Птица посока ще хване.
Щом се побира в жадни ръце
смисълът -
ще остане.