Пазят дърветата тъмния ред,
а светлината край тях е оскъдна.
Бди на ревера ми стръкче синчец,
многото хубаво малко му струва.
То не ухае на чужд аромат...
Бавно попива смолата ми очна
и ме запомня каква съм била,
даже когато забравям нарочно.
Не е умислено, нищо че днес
си обясних, защо украсява
простият начин да съм добре,
пролет когато... на лято се дава
Лято ли, жега ли - нямат вина.
Кой гладиатор за сянка е болен?
Слънцето пие най-много вода,
ако синчецът през жито говори.