Режиьорът е облак,
който не знае сценария
на петата поправка,
а дъждът раздава автографи.
Всеки път,
когато публиката ръкопляска,
умира един диалог
между Ниагара и височината...
и тогава
сцената се превръща в око,
което мига на автостоп,
но каляската няма спирачка.