Едно ми е такова...малко странно.
Дъждът полива корена на думичка,
а праскови плода си носят с право
и две череши за вкуса не свършват.

Едно ми е такова... малко чудно.
Попълва интонацията дневници,
когато напоена се изплъзва
в наведените билки изповедно.

Едно ми е такова... малко бавно.
Избързва огледалното да струва.
Загледаното в себе си поправя
и чака ме без сянка - да не съдя.

Едно ми е такова...малко трудно,
различно за забравяне, но вечно,
защото в този дъжд се преобърна
поантата на стореното в речено.

Едно ми е такова...и зелено,
росата и дъждът земя лекуват,
когато си върви и чува Еньо,
че слънчевите знаци ми диктуват.