Разпаднах се на гума и графит.
Разпаднах се на мускули и нежност.
Половината ми сянка прекали
в измисления шум да се оглежда.
А другата - намачка листа бял,
пробяга между гири и въженце,
пресегна се, в осморка завъртя
най-дългата сред струните си лента.
И тъкмо най-приветливият тон
с етюдите си танц да заповяда...
Не знаех аз, не чувствах и защо-
изгуби се последната тирада.
Ефектът на афекта беше мил,
събираше ме истинска и цяла...
Последният ми стих се поклони-
спечелил мен, изгубил идеала.