Не се страхувай, ако протече
денят като реката предвидимо
и дъното молитва облече...
а никой не нахрани хора с риби.

Не се вълнувай, ако мисълта
в подмолите старателно нагази,
и само воден дух си е признал,
че изводите бистри ще опази.

Погледнеш ли към камъка свенлив,
над който бреговете се гордеят...
с последната сълзичка оплачи
и жадните, които ни живят.

И някъде, където през мъгла
излива се накъсаната нишка,
доказвай - има чудо на света,
когато лудостта намери смисъл.