Ако събуждането е къпане
в чистото на светлината
и насищане в погледа
с топлина,
пресушаваща влагата...
то взирането ми в теб е събуждане.

Ако заспиването е забрава
на непосилното от деня,
свещена интимност,
за която луната си търси очите -
звездичка си,
която милва сън с обичане.

*&*

Личат онези бръчици на камъка,
очаквал да му кажем, ще тежи
на мястото си...
и ако остане,
змия под него няма да роди,
защото сивотата ще се спъне
на шепота в прозрачните криле
и вятър,
ще се влюби в пеперуди,
по-леки от сънувано жребче.

А камъкът е само за свидетел
на времето, което не дели,
на тайната, която в нота свети,
умора да не може... да боли.

Сгъстява се небрежно и пораства
на твърдото човешкият контраст...
Напуска снимка жилавото място
с това - което ти, което аз...

И камъкът ли става пеперуда,
от допира безкраен заразен,
защото не достига за присъда
по кожата му стария калем?

И нищо не напомня черно-бяло.
Подписана от златния нюанс
е простата ми женска радост,
когато стъпва в мъжкия баланс.