Когато се размине с лудостта,
ще я погледне ли в очите
лениво
рижавият котарак на слънчогледа -
дали са ничии децата ни и само свои...
Една монета с две страни,
на дъното на локва,
далеко от фонтана
под луната бледа.
Обувките в преследване на края
раждат шампиони,
разхождат усмирителната риза през тълпа 
от настроения и думи.
А аз съм бавна синя пеперуда
по дланите ти, стръмни като покрив.
И вятърът ни прави реверанс...
увил се в шията на топлата латерна.