Било е битието без звънче.
Била е без усмивка светлината.
Но словото на малкия човек,
повтаряло Големия с ината.

Била е поотделно лудостта.
И никой мъдростта си не оплаквал...
Но стигнала ръката за ръка
и ангелите дали си крилата.

Била е като кладенец нощта,
и чудото изтръпвало дълбоко...
Но след това прохождала вода,
сънувала на щастие потопа.

Била е сянка с болката в душа,
но слънцето й давало ключето -
а изгревът и залезът от знак,
превърнали са тялото й в клетва.