Не си оставя времето за после
откритата от нежност пеперуда,
крилете си като молитва носи
и казва на простора: Ще го бъде!

Не си представя танцът й въпроси.
Окото отговаря на безкрайност. -
Което го побира, шарен мост е,
забравил, че реката е случайност.

Не си измислям колко ще изпроси
страхът от светлината ми внимание.
И начинът да те целуна прост е,
защото пеперудата е знание.