Загубва се, в което е разбрал,
око се движи, мисли проговарят -
навярно този свят и оглушал
с душа се търси, с огън се създава.

Издърпва го от пътищата в дом
единствено протегната ръка,
от двама да направи пиршество,
където будна чака вечерта.

Прозорците да върнат на клавиш,
на никого недлъжни сини сенки,
неверието пратили с ритник
през прага на човешките превземки.

Случайно ли е - хвърлени са в смут
и щорите, и белите завеси ? -
въздишката е паднала по гръб...
В такава нощ и бесен се не беси.