Сърцето ти не знае да мълчи,
когато движи раните на мрака
в превръзката с пристегнатия бинт,
попил кръвта на луда епитафия.

И аз го чувам в спора на финес
с изгнилите от чужди стъпки прагове,
как чука и си отговаря "влез",
чрез смелите предсърдия и камери.

Налягането порива държи
и води по стените дъх инфарктен,
а систолите - юни присвоил...
не може от душица да оварди.

И страх ме е: просторът - барабар
с воала миокарден ще танцува...
а вятърът ще търси барабан
за пръстите си, нещо да врачува.

Какво да баем? Не е нужен код,
за този рицар, себе си доказал...
Животът не е с мътно естество,
а пулсът му божественото пази.