Лежа в капан, запомнила добре
забравата на дяволчето живо.
Стрела да бях, пробила бих море.
Бенгалски огън, да горя красиво.
Бенгалски тигър, да зова кръвта
на бой за олимпийски оптимизъм,
в сълзливо-рада някаква вода
под Ниагара да изстисквам ризи.
А то жена - какво да заслужавам?
Каприз на дъжд съм,
танцувална примка.
Изгнание на дух, което бяга
по ноти боси, с розови кубинки.
От плетене на лунна светлина
слепея като лъч в петно мастило.
От кладенца синята вода
прозрачните ми пръсти е измила.
На всичкото отгоре - бързина.
И бавното остава - непрогледно.
От вятърната мелница избрах
доспехи за лицето си моментно.
От жега ли, или от възрастта...
тефтерите изгубих из килера?
Цигара паля... право от свещта.
Ще пиша утре как намерих вчера.