Наляво и надясно няма брод.
Гората всяко листче етажира,
разтвори ли се третото око,
което над очите ни побира.

И гордият на тъмнината плен
играе си на ирисна светулка,
с която всеки път е съвършен,
а вторият е липсата на първи.

Но кожата на навика расте,
събрала отпечатъка с печата,
и совата си мисли, че е ден,
загледана в пирита на ръката ми.

Мънистата са музика за дъх.
И златото на бедните е топло.
Останала без кратери и ръб,
платена е луната доживотно.