За да мога да запомня деня,
в едно мохито с много мента
оставих да се стопи леда,
докато твърдо залеза гледа.

Ти се усмихваш. Недей така.
Нали свободата е сериозна?
Свали обиците ми в тишина...
Пуснах те, а при Ной ме водиш.

Правото ми - като всички права,
опита да е лежерно...
От сламката не боли глава
в мрака - стани да седна...

За да мога без точен час
да простя на звездните ребуси,
само спътник с подлунен глас
позволи да разбирам себе си.