А слънцето не знае, че когато
залита над изплувалия остров,
спасява от крушение
екватор...
и сянката на времето е с кости.
А формата на сушата
е честна...
да стъпи облак - нежно ще завиди.
И западът, и изтокът...
се срещат.
Дъхът е точно копие на Гринуич.
И аз не чувам -
залези да питат,
звездите като птици ли хитруват,
щом ехото на острова е сито,
защото като риби се вълнуват
очите - хоризонти изравнили,
очите - брегове, които пазят
от старото клише,
че трябват сили...
мирът когато се признае с радост.