Черната котка на покрива
слуша стари градски песни.
Пролетно - залезът топли й
козината несресана.
Ретро стои прическата
на новините зад щорите.
Черно петно в завесите.
С лапички по просторите...
С мъничък остър нокът -
в сянката сателитна
търси сигнал за скока,
с който човек е свикнал.
За припевите - рапиращи
на късмета в главата...
котката се опитва
да не е влиятелна.
Де да беше черна овца,
а то - мяукащо въгленче...
Но я погали една ръка -
и в усмивка се сбъдна.