Високо е най-равното начало.
Не пита колко вярата расте.
Небето нищо не е обещало.
Дали е друго вече, или - не.
Но стъпва облак принципно и леко.
Подписва се на вятъра дъждът...
А погледът ти може да премести
без точица опорна всеки цвят.
И само стъпки сочат към релефа
на топлия от вечностите страх.
Останала без връхната си дреха,
пред птиците танцува пролетта.
И аз се осмелявам да е чисто
окото ми,
което се чете,
когато си единствената мисъл -
без капчица солена да расте.
"Не можем да променяме простора"
нашепват с ласка твоите крила,
"но можем да избираме защо е
при кацането почвата
добра."