Облякох се в рубин и шоколад.
На кичури под меката ми шапка
се крият диалозите на пръстите
с капризния воал,
премрежил най-стаените диоптри.
Наемам рамо в слънчевата чанта,
с която парят тихите вулкани -
мастилници, допълващи небето.
На ноти стъпват мислите живяни.
Заглеждам уличните музиканти
и пътьом се навеждам над бомбето.
Монетата краде от пролетта.
Дървото от живот звъни далеко.
Едно врабче облича кадифе
и пърха в черновата на мъглата.
То няма зъб на семпли цветове.
С рубин и шоколад е у дома си.