Надвесена над всичките си липси,
играта като прилив ще кокори
очите си - дълбоки лунни кладенци.

През себе си безкраят ще премине,
ще спре на хълма в маската космата,
преди сланата да обръсне
най-топлите му летни страници.

А птиците - и гости, и стопани
ще прекосят най-розовия пясък,
ще гледат някак странно и познато
небето - обещано и спасяемо,
щом в сладко с индрише пчела удавена
кайсиите заслуша - броеница...

Защото тишината дъх изправя,
на медната зора вкусът прилича.