На входа на поляната е седнала
най-просешката мъдрост
като в църква.
Озърта се. Където да погледне,
разсейва се убийствена и мъртва.
Едно фрапе с безсъния шарманти
допиват песнопойките на слънце
и няма повторение за сянка
която без дървото да се случи.
Плашилото е с приказни одежди.
Ръжта е нечовешки избуяла.
Спокойствието думи пренарежда.
Мълчанието всичко е признало.