Дори не пи през тихата ни вечер.
Подготви глас и струни за пътуване.
Какво че ще ме водиш надалече?
Където и да е, то с теб е хубаво.
Обхватът ли нарочно ще изпуснем,
щом хватът на ръцете бързо мисли?
Познаваш ми страха. Не караш бързо.
И с песен против смърт ми се усмихваш.
Компанията. В нея сме свободни.
Наздравиците и след нас ще вдигат.
Дори и като луди да ни помнят,
коя ли лудост, лудост е на книга?
В завоите ли нежно се унасям,
в довереното газ, но и спирачка?
А заек, заслепен от бели фарове,
на миглата ми сянката не смачка.
И стигаме навреме, там където
животът няма право да отсъства.
Заричам те, а ти заричаш мен и...
по шевовете времето се пръсва.