Ще пусна хвърчилата да си тръгнат с вятъра.
Ще пусна сянката на слънцето в разчета.
Ще пусна по течението всички обаятелни,
използвани за хапчета, клишета.
Ще пусна недомлъвките в измислените приказки
и феите ще пусна да си идат.
За белите коне, покоите обикнали,
ще пусна тишината си красива.
Ще гушна всичко търсено, желано, припознато.
И няма да се вее бяло знаме.
А чувството, с което бди душата ми,
спокойно и различно ще остане.