Когато идва Сънчо
да засъни
пълните ми с теб звезди,
брои мислите,
които в мен не тежат,
брои свещите,
които съм кръстила
с водни имена,
брои приказките
хиляда и една...
Когато сяда Сънчо
до слоновата кост
и струните,
до билковия алманах,
когато ми подхвърля
на развален български
смелост и страх...
аз отдавна не сънувам,
не сънувам -
а с теб летя.