Някой ден ще съм мъртва за много,
но преди като бряг да изстина...
не вълната, дошла наготово,
ще отхапе от пясъка
с мида.
Някой ден ще окапят листата...
и дървото, от корена пило,
ще забрави за дълго земята
и ще стане хартия
в хвърчило.
Някой ден ще мълчи хоризонтът,
и размазан пастелно в чертата...
ще ми бъде последната рокля
от коприна...
а вятър - шивачът.
Но сега бреговете ми тичат
и износват
морето до дъно...
а на клонче закача се нишка,
парашутът макар че е сгънат.
Без резервни въжета и котва
хоризонтът е шал на звездички...
и дъхът ми по вятъра топъл
те целува,
по-живо от птиче.