Сега, когато имаме невинен,
червен отвътре и червен отвън,
разтропан, вечно буден, непредвиден
в забавения и забързан пулс.
Сега, когато разум не побира,
дали е сляп,
дали е шампион...
Дали от нас се мъчи да разбира
за път и страст в единствения дом...
Сега, когато с вярност постоянна
не дава да го крием и делим.
Не дава да забравим как не трябва,
кръвта му да сравняваме със дим.
Сега, когато ти си му моторът,
а аз обличам тихия му глас...
От тяло денонощно той изпомпва
животът, който... продължава нас.