Във всеки ден има светлина
и това е всичко,
което виждам.
Във всеки ден има нежност...
и това е всичко,
което помня.
Но понякога идваш
в очите ми
и светлината прохожда.
И забравям,
защо съм една,
а нежността - много.
Сянката вдига изгубено копче.
Вдява син конец
на небето за ризата облачна
в мълния,
някъде надалеч...
А дъждът плаща
с прозрачни монети
разместената земя,
по която танцува дълбока реч.