Където и да ходиш, все се връщаш,
защото може би не остарявам.
А първият ми сън
се помни външно
с това, което
волно се предава.
В ръката ти е смачканата шапка.
Обувките са леки
и без връзки.
Зад тебе хоризонтът не помахва...
Под камък е змията, не просъсква
понеже спори
истина с ината,
и маковете лудости са скрили...
Не помня,
по такъв ли те изпратих,
че днес сме утре с най-голяма сила.