Не, няма да открадна,
и на заем
не ще посегна
в чуждите небета,
медът когато за липата знае,
пчелите са разсеяни поети.
Не си намират цветове осъдени,
не се оглеждат
сребърно в пазача.
Достатъчно им е да бъде трудно,
жужене... ако мислите закача.
Прашецът от високите поанти
на думите полепва по крилцата,
и само ароматът
като празник
в мелодията с рими се разплаща.
Не, няма да открадна, но небето
накара ме от своето да вкуся...
Щом рискът е желание в лицето,
липата няма жило за меда си.