Понеже ме познава най-добре,
защото съм му плакала на рамото,
където И е с правилен ченгел,
заключил остър ъгъл само.
Защото съм го лъгала с лъжа,
която и от мен е по-голяма,
танцуваща микробно като Я,
жадуваща за точно разстояние...
Понеже го разсмивах не веднъж,
когато Е фатално се усуква,
а Ева не робуваше на "дръж"
че в литване и падане се млъква.
Защото за рецепта не посмях
достатъчно сред У да го разкривя
и в острова му с него поживях,
и стигаше в писмото ми за книга.
По нежен и от глупавото О,
по-странен и от изгрева сред други...
разбира всичко този почерк мой...
ръката дясна в лявото го губи.