Четвъртото листо на детелината
изрязах си от твоя сън...
Зеленото от търсене мутира
в дълбокото око, където съм.
Не стъпва,
от внимание разперено,
на думичките пеещият глас.
Късметчето да съмне е намерило
пристрастна нота вместо точен час.
Ще пусна от ръцете си сглобеното
разковниче от четири листа
между трилистнните дилеми,
за да споделят семена.
За да наложи и да смеси вярата,
която всеки миг еволюира...
и пълнотата да запази,
когато пръст и дъх избират...