ОтворИ ми ръцете за още...
Само тук до вълна да поседна.
Само тази изригнала нощ
да е моята грижа последна.
За последно да клекна пред дявол,
който толкова дълго измислям.
За последно в тунелите хладни
да ме люшне сангрията с вишни.
Отвори ми окото за въздух,
дробовете от мрака да пият,
да останат напукани устни
в опиата настръхнал да вият.
Не е жив адвокат на безкрая
този миг, но избира поравно.
За последно не искам да зная
кой е жив, ако никой не падне.