Май е вече май,
а бреговете са сигурни,
че лодката оригами
и жеравите оригами
не минават
на хартията,
която още е бреза.
Аз стъпвам между
думите
и зеленото
изкачва вените
успоредно с ягодка,
която се оглежда
като мишена
в дайрето на клоните.
Щипе
небе по нослето.
Ще се почеша...
Облаче киха с надеждата да расте,
макар че между брезите се изпарява
само времето.