Научи се от първия човек,
ранена тишината да признава,
че погледът през лупата е лек,
а лупата - сълза е величава.

Научи се от странния човек
на думички морето да ухае
и цяло изречение си взе,
повтаряйки го с шум...
да се старае.

Научи се от голия човек,
смирено светлината да рисува.
Когато прекали - не е съвет,
когато стига - точно се римува.

Научи от големия човек
животът със смъртта да не играе,
научи и от малкото дете -
в очите му красив да се познае.