Учителю на вечните ми рани,
които грабят хапче от несигурност
за болестите, още неразбрани...
Симптомите дали са предозирани?
На кестените гордата осанка
протяга шепи с пуканки тъй бели
и обещава по-широка сянка
за свикналите в слънцето да стрелят.
В короната на сладкото глухарче
една росичка утрото разбира...
и вдигнали крилца като другарчета
до залез насекомите я пият.
А старецът с бастунчето си леко
подава поизбягалата топка
на палави ожулени крачета
под чорлави главици, вече потни.
И проленти реките постепенно
в завоите до жажда изтъняват,
а влюбените чувстват едновременно
прозрачното, което ги спасява.
Учителю на почерците равни...
Навярно някой ден ще се допишат
законите по касите ни здравни,
но лек се ражда днес - да се ощипя.