Ти си правият ток и магнитът.
Синя дума, но в риза мажорна.
Ти си толкова знания скрити,
но побрани в човешкия мозък.
Ти си нова сърдечна поема,
за която завижда и Шекспир -
че са огън, звездите ти гледа...
че делите със слънцето речник.
Ти си древния глас на зората,
на нощта любопитния вятър.
И в пустиня - оазис, разклатил
всички стъпки, заровени в пясък.
Ти си люляк, от който танцува
вечността и пияна, и горда...
И когато мигът цвят си кърши,
си красив и единствен сред хората!