На теб нарекох ручея на дните си.
Сега се казва просто Светлина.
Извади бързо ножа от гърдите ми
и пръста, който в раната бе сляп.
Чрез теб отвих небето си до свикване.
Зарових томахавките в пръстта.
Адрес приши на пътя ми за никъде
в най-звездните и дишащи писма.
И после те прегърнах до безвтръсване.
До утрин те мълчах от страст безсънна.
Делях те с непознати и безчувствени.
Проклинах ги... и исках да те съмна.
Сега не мога просто ей така,
да те заключа в празно огледало.
Очите ми през топли очила
най-спрялото си време отразяват.
И кой да вярва, че ще има сняг...
и аз ще влача преспи първобитно.
От вишните се рони онзи знак,
чрез който и безкрилите ще литнат.
Сега се казваш просто Светлина.
И сянката ми плътно очертаваш.
Контрастите не молят за игра.
До дето дишам, мрака побеждаваш! 



https://youtu.be/RPu-0Krh1d4?si=Ia5KQ1dwfjC1W_Ez

&