Дали са феи твоите орисници -
с листенца да попиеш от ръката
съдбовните маршрути -
шепа истини,
течащи от реките
на Зографа?
Ухаеш ми на чисто своеволие,
което своя миг ще надживее,
и ниско, до равнище
на геройство,
с внезапната ми ласка
ще се слее.
Различно ми е.
Снощи съм сънувала,
че падам на колене в тишината,
а кожата ми много ясно чува,
защо си по-високо
от тревата.
Познавам от цвета ти,
че трептенето
признава в корен
ехото на празник.
Божествено е
пулсът да превземе
безкрая, който вятър е опазил.