Аз знам,
че не напразно
съществува
и не е хаос от мечти
и цветни сънища,
когато с две представи
те сбогува,
а третата е идваща
и мъничка.
Медът гори и капе
върху сянката
на тихата луна
с вокали захарни...
Пчелите са поискали
след кражбата,
нектарът да не дави
жило
в чашките.
Успя ли да прегърне
жадно
полетът
прозрачното крилце,
което свиква
да е посоката нагоре
и на едно ниво с очите,
заченати от волята?
Безкрайно чиста ли е
или динамична
вълната на ранимото
незнание?
Боли ли допирът?
Сравнява ли се още
на миналото
с котките пияни.
Сега те обожавам
с падналото време
върху събудения дъх.
Заплаха, но мотив - смъртта е,
и не отнема,
щом живота с теб ще пренеса.